Община ТРЯВНА е разположена в Централна България и граничи с общините Габрово, Дряново, Велико Търново и Мъглиж.

Най-ранните данни за съществуването на селище  в района са от IV – III в. пр. н. е. от времето на тракийските племена, населявали част от Балканския полуостров. От епохата на Римската империя близо до гр. Трявна е пътят, свързващ големи укрепени селища от двете страни на Стара планина – Дискодуратера (край с.Гостилица) и Аугуста Траяна (Ст. Загора). Легендата разказва, че при царуването на братята Асеневци през XII в. най – малкият брат Калоян издигнал днешната църква “Св. Архангел Михаил”. Около нея по-късно се съградило селището.

Първите сигурни данни за съществуването на Трявна са открити в турските данъчни регистри, където името на Трявна за първи път е упоменато в 1565 г. В годините на робството  жителите на селото имали задължение да пазят пътя през Балкана към Одрин и Цариград. В замяна на това, те се ползвали от привилегията да не плащат някои данъци.

В края на 19 век гр. Трявна е безспорният културен и стопански център на района. Развитието на занаятите през периода на Българското възраждане в града води не само до стопански възход, но и до създаване на най-старата художествена школа в България – Тревненската. Произведенията на майсторите резбари, иконописци и строители от школата се разпространяват  из цялата Османска империя и извън нейните предели – в Румъния, Сърбия и Русия. Трявна е роден град на Пенчо Славейков и Ангел Кънчев, в него живее за кратко и Капитан Петко Войвода. След Освобождението на България през 1878 година в града започва индустриално производство на вълнен текстил, като първата фабрика е открита още през 1883 година.

gerb-tryavnaВ обявения през 1979 г.  архитектурен и исторически резерват къщите са запазили автентичния си възрожденски вид с резбарските работилници и дюкяни и покриви с каменни плочи. Запазен е и възрожденския площад-ансамбъл с прочутата часовникова кула и каменния гърбав мост. Най-забележителните архитектурни паметници и музеи в града са: Славейковото школо (1836-39 г.), църквите „Св. Архангел Михаил“ (1819 г.) и „Св. Георги“ (1848-52 г.), Часовникова кула (1814 г.), Даскаловата къща (1804-1808 г.), Славейковата къща (1830 г.), Ангел-Кънчевата къща (1805 г.), Райковата къща (1846 г.), Калинчевата къща (1830 г.), Царският параклис на царица Йоана (1943 г.) – днес музей на Тревненската иконописна школа , Музеят на Азиатското и африканското изкуство, Тракийското светилище (IV в. пр. Хр.), пещерите Килиите, обитавани през II-I хил. пр. Хр.

В околността на гр. Трявна се намират живописните селища Боженци и Скорците. Сред първенците на Тревненската планина са върховете Голям Бедек и Малък Бедек, добри възможности за излети предлагат екопътеките към връх Бъзовец и връх Голям Кръстец, както и към  пещерата Змейова дупка. Природният парк „Българка“ (обхващащ територии в обшина Габрово и община Трявна) съхранява типичното за региона разнообразие от растителни и животински видове, особено впечатляващо в защитените местности Студен кладенец, Тисово находище, Столища, Мъхченица-Йововци и природните забележителности Виканата скала и Мъхнатите скали.

В Трявна, Плачковци и околните села има множество хотели и къщи за гости, предлагащи уют и добро обслужване на прилични цени, а от просторната тераса в старинен стил на хотел „Бръшлян“ се открива и прекрасна гледка към града.