Възникнал около горещ минерален извор, на кръстовището на изключително важни пътища, свързващи Западна Европа с Мала Азия и Близкия изток и Балтийско с Егейско море, градът София е видял и помни много. Хилядолетно постоянство, с което могат да се похвалят много малко европейски градове.
През новокаменната епоха (неолита), VI – V хилядолетие преди Христа, най-близкото сред множеството праисторически селища в Софийското поле е в днешния квартал Слатина. Останки от следващата медно-каменна епоха (халколита) – IV –III хилядолетие преди Христа са разкрити вече много по-близо до днешния столичен център, на снижената сега тераса край площад „Княз Александър Батенберг”, където са сградите на Националната художествена галерия и Националния етнографски институт с музей.
Древните неолитни селища и израсналият от тях тракийски град, възникнал около запазените и днес термални извори, е наречен по-късно от римляните Сердика – т.е. град на сердите, по името на населявалото го тракийско племе. Макар и малко, находките от тази епоха свидетелстват за наличието на процъфтяващо тракийско селище в площта между ЦУМ и хотел „Шератон”. Тази епоха полага началото на историческия градски център на София, който не е променил местоположението си до днес.
В своето многовековно развитие София винаги играе важна роля в историята на българските земи като средищен център, естествено кръстовище на пътищата свързващи Изтока със Запада, както и страните на север от България с тези на юг от нея. Неповторим град, който расте, но не старее и има повече от 7000-годишна история.
