НЕСЕБЪР е град, разположен в Югоизточна България. Община Несебър заема най-северната част от Черноморското крайбрежие на Бургаска област. Полустровът на Несебър e древният град Месамбрия, наречен през късното средновековие Месембрия и по-късно Несебър, който е населен преди хилядолетия, в края на бронзовата ера. Старите траки го наричат „Мелсамбрия“, което означава „град на Мелса“, на легендарния основател на селището. В края на 6 век пр. н. е. тук се заселват първите гърци – дорийци и градът постепенно се разраства и обгражда с масивна крепостна стена, оформят се жилищните квартали, строят се храмове и гимназион. Месамбрия започва да сече собствени монети около 440 г. пр.н.е. и има добри търговски отношения с полисите на Черно, Егейско и Средиземно море. През I век градът става част от Римската империя, наречен Месемврия и остава важен търговски и културен център на Черноморското крайбрежие на римска Тракия. След преместване на столицата на Римската империя в Константинопол в Месемврия започват да се строят нови християнски храмове – базилики, като църквата „Св.София”, крепостни стени, нова водоснабдителна система и градски терми.

Градът за пръв път става част от българската държава през 812 г., когато хан Крум го щурмува и завладява. Несебър, както славяните нарекли града, остава в български ръце за дълъг период по време на царуването на цар Симеон Велики. Градът играе значителна роля в политическата история на България и Византия по това време, когато на трона са българските царе Калоян, Иван Асен II, Константин Тих. По това време са построени църквите “Св. Параскева (13 в), „Св. Теодор“ (XIV в), „Св. Архангели Михаил и Гавраил“ (14 в), имащи преки аналогии в столичната търновска архитектура. Несебър поддържа активни търговски връзки с Константинопол, Венеция, Генуа, Пиза, Анкона, Дубровник и др. градове. Градът претърпява голям разцвет по времето на цар Иван Александър.

Градът е нападнат и разрушен от турците за пръв път през 1396 г. Окончателното му падане в ръцете на Османската империя става през 1453 г., заедно със столицата Константинопол. През годините на османско владичество икономическият и културният живот продължава. Построени са църкви, изписвани са икони. Пристанището на Несебър продължава да бъде главен външнотърговски център на Черно море. Някои от манастирите и метосите около Несебър просъществуват чак до 18 – 19 век.

Несебър е обявен за архитектурен и археологически резерват през 1956 г., а през 1983 г. културните паметници в града са прибавени към списъка за световно културно наследство на ЮНЕСКО. Запазените къщи от периода на Възраждането са типични представители на черноморската архитектура, като и вятърни мелници, обществени бани и чешми. Културното наследство на Несебър е запазено в пет музейни експозиции. Музей „Старинен Несебър“ включва: Археологически музей Несебър, Църквата Свети Стефан , Църквата Свети Спас. Етнографски музей Несебър е уреден  в стара възрожденска къща от 1840 г., която е типичен представител на несебърската жилищна архитектура от късния период на българското Възраждане и е собственост на заможния търговец Панайот Москояни. Приземният етаж е каменен, висок, с двукрила врата. Горният жилищен етаж е еркерен, обшит с дъски и много на брой прозорци с изглед към морето. Петте стаи на етажа са разположени около салон с дърворезбован таван, украсен в средата с звездовидна розета.

Значителната крайбрежна ивица и нейният разнообразен характер създават благоприятни условия за развитие на туризма, който е водещ отрасъл в икономиката.

Пристанище Несебър има регионално значение и се използва изключително за пътнически превози и развлекателни туристически пътувания.