Град ГОРНА ОРЯХОВИЦА е разположен на 8 км североизточно от Велико Търново в подножието на Арбанашката планина, на границата между Предбалкана и Дунавската равнина. Първите селища в района датират от втората половина на V хилядолетие пр. Хр. (новокаменна епоха) и III хил. пр. Хр. (раннобронзова епоха). В периода VІ-І в. пр. Хр. районът е обитаван от племето кробизи, което представлява част от тракийския етнос. Селището им е разположено между Камъка и Арбанашкото бърдо като се предполага, че на възвишението Камъка траките изграждат светилище, свързано с почитания от тях соларен култ. Градът е наследник на древната крепост Ряховец. В края на ІІІ в., по време на управлението на император Аврелиан (270-275 г.), тя е основана като защитно съоръжение по пътя, свързващ двата големи римски града Никополис ад Иструм (днес с. Никюп) и Августа Траяна (днес Стара Загора). По време на Второто българско царство (1185-1396 г.) крепостта играе ключова роля като северно защитно укрепление на столицата Търново. Според едно предание на Ряховец се намира и монетарницата на българските царе. Крепостта е унищожена през 1444 г. от кръстоносците на Владислав III Ягело и престава да съществува, но населението ѝ се премества и се заселва на мястото на днешния град Горна Оряховица.

През  османското владичество, благодарение на специалния си статут, градът се развива като занаятчийски, търговски и пазарен  център, а по време на борбите за национално освобождение е център на Първи революционен окръг. От редиците на горнооряховци са излезли едни от най-видните революционери и общественици, сред които се откроява името на Атанас Буров – банкер, политик и държавник.

gerb-gorna-oryahovitsaВ Историческия музей – Горна Оряховица са представени над 800 оригинални експонати, стотици фотоси и документи, представящи отделните етапи от историческото развитие на града и региона. В структурата му са включени още Етнографския музей в Долна Оряховица, представящ етнодемографската и социално-битовата характеристика на горнооряховския край, и Къща музей “Асен Разцветников” в с. Драганово, пазеща етнографска сбирка, свързана с жинота на писателя.

От периода на Възраждането в Горна Оряховица е съхранена църквата „Св. Никола”, която е дело на майстор Колю Фичето, а стенописите са сътворени от живописеца Захарий Зограф. Друг стар храм в града е „Св. Троица”, чиято камбанария е също дело на Колю Фичето и е устояла на катастрофалното земетресение от 1913 г. Само на километър югозападно от града се намира патронният манастир  на Горна Оряховица “Св. Пророк Илия”, датиращ от времето на Второто българско царство. Свети Пророк Илия се приема за закрилник и покровител на града, а именно край този манастир започва заселването на територията на днешна Горна Оряховица.

Горна Оряховица е домакин на Празника на горнооряховския суджук – уникално по своя характер събитие, което се провежда ежегодно в края на месец май. Празникът събира гости от цялата страна, любители на фолклорната музика, които в рамките на два дни могат да се насладят на местния деликатес, получил Защитено географско указание през 2011 година. През 2015 г. в Историческия музей бе открита експозиция „Горнооряховски суджук”, представяща чрез запазени оригинални предмети и фотографии историята на прочутия колбас през вековете – от първите рецепти за приготвяне до наши дни.