Община ЕЛЕНА е разположена в Северния централен район на Република България и заема южните части на област Велико Търново, високите части на Предбалкана и Балкана, като границите й достигат до Старопланинското било по северните склонове на Средна Стара планина.
Елена е селище, възникнало в края на XIV в. Първите писмени сведения са от 1430 и 1450 г., а за съществуването на църква сведенията водят към далечната 1518 г. В периода на Възраждането селището изживява своя най-голям икономически и културен разцвет и се превръща в занаятчийски, търговски и културен център. След 1860 г. Елена е със статут на град.
Елена е един от малкото градове в България с установени национални културни традиции. Тук се прави един от първите преписи на Паисиевата история. През 1844 г. Иван Момчилов основава първото класно училище „Даскалоливница“, в което са се обучават редица бележити българи, сред които Петко Славейков, Драган Цанков, проф. С. С. Бобчев, Теодор Теодоров, Иван Кършовски и др. От Елена са бунтовният светогорски монах Йосиф Брадати, Дойно Граматик, водачът на борбата за църковна независимост Митрополит Иларион Макариополски, Стоян Михайловски, Петко Ю. Тодоров, Яворовата муза – Мина Тодорова и редица други обществени и книжовни дейци.
Нищо не говори по-добре за стопанския и културен разцвет на Възрожденска Елена така, както нейната открита и представителна архитектура. Градът, а и околните села, са съхранили значителна част от архитектурното си наследство – близо 600 сгради, от които 7 са от национално значение. От Еленско са излезли много добри майстори-строители, чието безспорно постижение е обединяването на разнообразни по конструкция, разпределение и външно оформяне сгради в един действащ градски организъм.
Най-старото градско ядро е в югоизточната част на града. Около старата църква „Свети Никола“ (1804) и издигнатата в същия двор от майстор Михо – „Успение на Пресвета Богородица“ (1837г.), се формира и първият градски център.
На високото място в града, за да се вижда и чува отвсякъде, е издигната Часовниковата кула (1812). Тя е част от съхранено наследство на района, символ, заемащ достойно мястото си в герба на града. На всеки кръгъл час механизмът отмерва времето, а звукът от ударите на камбаната се чува дори в околните села. Двете вертикали на църковната камбанария и кулата са видими от всички части на града.
Класното училище „Даскалоливница“ (1843), откъдето идва името на музейния комплекс, е основано от Иван Момчилов. То възниква и се развива на основата на многовековната книжовна традиция в селището и е отговор на назрелите обществено-икономически и културни потребности в страната от подготвени кадри.
В същия двор се намира църквата „Свети Никола“. Тя е най-старата в Елена и региона. Предполага се, че първият градеж е направен едновременно или непосредствено след оформянето на Елена като селище в края на XV век. Доказателство за това е приписка в стар псалтир от 1518 г. Външно архитектурата на църквата е скромна и непретенциозна. Вътре, украсата на храма е изключително богата. Тя е дело на светогорските зографи Давид и Яков и еленските художници Йоан Попович и Йордан Михов Кметски.
Сред ценните архитектурни образци в Елена са Попниколовата къща и Петте Разсуканови къщи, приютили навремето петте сина на х. Димитър Разсуканов.
Родният дом на бореца за църковна независимост – Иларион Макариополски и на поета-сатирик Стоян Михайловски в Елена днес е музей. Къщата е строена в периода 1710-1715 г. Това е най-старата запазена сграда в града. В източната част на двора й се намира Хаджихристовата чешма. Строена е през 1754 година от Кара Йоан от Арбанаси, прачичо на Макариополски.
Възрожденската архитектура на града, съчетана с богатия календар от събития, чудесните условия за гости в многото къщи и хотели правят Елена предпочитана туристическа дестинация през цялата година. Девет еко пътеки в района водят до природни забележителности и уникални гледки в Еленския балкан, от които дъхът замира.
