Община ДРЯНОВО е разположена в централния дял на Предбалкана върху силно пресечен релеф, в административната област Габрово.

В района на Дряново са открити най-старите следи от живот на Балканския полуостров. В пещерата „Бачо  Киро” археологически експедиции са разкрили останки – оръдия на труда и оръжия, от 40-70 хил. години пр.Хр. По-горните пластове са разкрили останки от жилища на първобитни хора, датиращи от 4 хил. години  пр. Хр. Предисторията на Дряново може да се търси и през тракийско и римско време. Една от тези крепости около днешния град е „Дискодуратере“. Тя е построена от римляните през 176-180 г. от н.е. на границата на римските провинции Тракия и Мизия по времето на император Марк Аврелий (161 – 180 г. сл. Хр.) от гражданите на Аугуста Траяна (Стара Загора). От обикновена крайпътна станция тя се превърнала в едно в главните тържища в Долнодунавските провинции. През средата на ІІІ век Дискодуратере е разрушена от готите, като по-късно е възстановена и достига своя разцвет в V и VI век. Отново е възобновява по времето на Второто българско царство, като средновековна и удобна станция за пренощуване в близост до столицата Търново. Тук през 1190 г. е разгромена и многобройната войска на византийския император Исаак II Ангел.

gerb-dryanovoЗа пръв път името на Дряново се споменава през 1470 г. в османски данъчни регистри. По време на Възраждането градът, се развива като занаятчийско и търговско средище. В този период изявени стават дряновските строители, много от тях стават майстори и работят в най-различни части на империята и отвъд нейните граници. Това дава основания да се говори за Дряновска строителна школа, чийто най-известен представител безспорно е Никола Фичев (Колю Фичето), който е родом от Дряново и е най-известният възрожденски архитект и строител. Неговите творения могат да се видят в цялата страна, но в региона на Велико Търново и Дряново те са най-много и най-добре запазени. Сред тях е Икономовата къща, в която днес се помещава една от експозициите на Историческия музей в града, посветена на средновековното зографско изкуство от Дряновски край. Специална експозиция и музей са посветени за живота и делото на Колю Фичето. Експозициите в две стари къщи – Лафчиевата и Перевата показват бита и занаятите на заможните дряновци от времето на Възраждането. Къщите са построени с общ покрив около 1840 г. от майстор Колю Гайдарджията за търговците Лафчиев и Перев. Ансамбълът е известен и като „Къща без пирони”, тъй като нейният гениален майстор е съумял да издигне триетажната сграда единствено с дървени сглобки, без метални елементи. В Дряново са запазени и други красиви стари сгради – Афазовата, Ромуновата, Танановата. Емблематична за Дряново е Часовниковата кула, построена още в 1778 г., която вече 167 години отмерва времето на дряновци.

Друг шедьовър на Колю Фичето, служещ безотказно, е мостът над река Дряновска, построен в средата на ХІХ век, в традиционния възрожденски стил „гърбат“ (римски) мост. Дължината му е 38.50 м., а широчината на платното с тротоара е 5 м. Храмът „Св. Никола” в Дряново е построен от Колю Фичето през 1851 г., а стенописите са направени през 1926 г. Сграда се счита за първият успешен опит на майстора строител да въведе собствен стил в архитектурата на християнските храмове и оформянето на фасадите им.

Историята на региона от древността до Възраждането е представена в историческия музей към Дряновския манастир „Св. Архангел Михаил”, който сам по себе си е една от най-големите забележителности в региона. Природата около града е очарователна и предлага на запалените планинари множество маршрути и еко пътеки до различни природни и исторически забележителности.