Град БАНСКО се намира в Югозападна България, област Благоевград. Разположен е в подножието на Пирин планина. Територията на общината е заселвана от най-ранни исторически времена, за което свидетелстват разкритите множество археологически обекти, като останки от антични крепости в местността „Старото градище” и в „Юлен”. До м.„Старото градище” са разкрити тракийски надгробни могили, а в м. „Св. Троица“ се предполага съществуването на средновековно селище. Югоизточно от Банско се намират останките от късносредновековните църкви “Св. Георги” и “Св. Илия”.
Банско се обособява като селище след обединяването на няколко махали в периода ХV-ХVІ в. Първото документално свидетелство за Банско се среща в османски регистър на джелепкешаните (овцевъдите) от 1576 г. Разширените контакти с външния свят през ХVІІІ в. са стимул за националното самосъзнание и превръщат Банско и региона в едно от огнищата на Българското Възраждане. Банско е родно място на автора на „История Славяноболгарская” Паисий Хилендарски (1722-1773). Тук са родени и живели видният български просветител Неофит Рилски (1793-1881) – монах, учител и художник, Тома Вишанов Хаджиикономов-Молера, основател на живописна школа, Марко Теодорович Везньов (1760-1840) – търговец, издател и просветен деятел, Никола Йонков Вапцаров (1909-1942) – един от гениалните поети на България и др.
В резултат на икономическия и духовен подем през ХVІІІ в. и особено през ХІХ в. се изграждат редица обществени сгради и се изписва църквата „Св. Троица” (осветена през 1835 г.). През 1838 г. в църковния двор се построява килийно училище, което през 1847 г. прераства в новобългарско светско училище, а през 1850 г. се строи камбанарията на църквата „Св. Троица“ и се монтира часовников механизъм в 1865 г. През 60-те и 70-те години на ХІХ в. Банската българска община оглавява борбата срещу гръцките църковни власти за независимост на българската църква и за развитие на просветното дело в селото.
Жилищната народна архитектура в Банско от ХVІІІ и ХІХ век носи местните характеристики на българското Възраждане. Богатите къщи са изградени от камък, имат монументален крепостен изглед и забележителната дърворезбена и стенописна украса, свидетелство за материалните възможности и за високата художествена култура на банскалии. Ранната местна строителна традиция е съхранена в Хадживълчовата, Хаджирусковата и Веляновата къщи. С архитектурните си достойнства и богата художествена украса се отличават Сирлещовата, Тодевата, Буйновата, Загорчината, Джиджевите, Златевите, Коювите, Стефановите къщи и т.н.
Територията на настоящата община на Банско е включена в пределите на България през 1912 година. Банско е освободено на 5 октомври същата година с помощта на чети, водени от Йонко Вапцаров, Христо Чернопеев, Пейо Яворов и Лазар Колчагов. Избраната петчленна общинска управа на Банско с първи кмет Асен Тодев се включва в структурата на утвърдената в страната държавно-административна система.
Банско е един от най-големите зимни курорти в България, предлага на своите посетители прекрасни условия за ски туризъм с модерни ски-съоръжения и новоизграден кабинков лифт в съчетание със старобългарската архитектура и вкусни български гозби. Градът остава атрактивна дестинация и през останалите сезони на годината, като предлага различни маршрути в красивата природа.
