БАЛЧИК е крайбрежен град в област Добрич, Североизточна България, разположен в средните части на северното Българско Черноморие, в близост до курортния комплекс Албена. Той е административен и стопански център на едноименната община Балчик.
Градът е основан преди 26 века от гръцки колонисти под името Круни –Извори. През VІ в. пр.Хр. той е наречен на гръцкия бог на виното и веселието Дионис – Дионисополис. Силно разпространен е бил и култът към великата богиня майка Кибела. През І в. н.е. градът станал част от Римската империя, а най-голям разцвет достигнал през ІІ – ІІІ в. След разделянето на Римската империя през 395 г. съществено значение за развитието на града се оказала близостта на столицата на Източната римска империя -Константинопол. Тогава селището се превърнало във важен административен и пристанищен център. През 544 – 545 г. градът е разрушен от силно земетресение, предизвикало огромни приливни вълни. Оцелелите жители се преместили и започнали да градят новото селище на мястото на днешния квартал „Хоризонт” в Балчик. В ранното Средновековие градът е бил един от областните центрове на българското царство Карвуна. В края на XIV в. Добруджа била завладяна от османските турци, а в края на ХVІ в. градът вече е наричан Балчик. Балчик е освободен от османско владичество на 31 януари 1878 г. В началото на ХХ в. тук е построена най-голямата мелница на Балканския полуостров. Около 70 000 т жито годишно са се изнасяли от града и за целта са били използвани над 500 кораба. Житото е пътувало за Англия, Белгия, Германия, Дания и др.
В края на Междусъюзническата война, областта Южна Добруджа е анексирана към Румъния и така извън границите на България остават Силистра, Тутракан, Добрич, Балчик и Каварна. От 7 септември 1940 г. Южна Добруджа е върната на България.
Една от забележителносттите на Балчик е Архитектурно-парковият ансамбъл, включващ сградите на Дворцовия комплекс, построен за лятна резиденция на румънската кралица Мария, по време на румънската окупация на Южна Добруджа (1919-1940 г.) и създадената тук след освобождението на Южна Добруджа от академик Даки Йорданов Ботаническа градина. Ботнаническата градина разполага с най-богатата колекция кактуси и сукуленти на Балканите и в Източна Европа. Тя се простира на площ от 194 m² и е със статут на Защитена местност по ЗЗТ.
Възрожденската църква „Св. Николай Мирликийски“, построена в 1848г., с килийното училище и срещуположната им стара фурна са ансамблов паметник на културата от национално значение.
Храмът на Кибела, открит близо до пл. Рибарски е археологически паметник на културата с национално значение, както и средновековните крепостни стени на града, запазени в кв. ,,Васил Левски”.
Възрожденските каменни чешми, големите търговски каменни сгради и оцелелите тук там традиционни възрожденски къщи също са забележителни произведения на българската архитектура.
Градът е домакин на международни филмови и концертни фестивали, художествени и архитектурни пленери и най-разнообразни културни събития. В района на Балчик се намират Нос Калиакра, Камен бряг, Побитите камъни.
